Малко повече от година след излизането на „Пражкото гробище“ в Италия книгата е издадена и у нас. Издател е отново „Бард“, а преводът е на Стефан Тафров.
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Действието се разиграва през XIX в. в Торино, Палермо и Париж. Читателят се запознава с една истерична сатанистка, с един абат, който умира два пъти, с няколко трупа в една парижка клоака, с един гарибалдиец на име Иполито Ниево, изчезнал в морето близо до Стромболи, с фалшивата записка на Драйфус до германското посолство, с постепенното нарастване на фалшификацията, известна като „Протоколите на мъдреците от Сион“, която ще вдъхнови Хитлер да създаде лагерите на смъртта, с йезуити, които заговорничат срещу масоните, с масони, карбонари и мадзинианци, които бесят йезуити на собствените им черва, с Гарибалди, болен от артрит и с криви крака, с плановете на пиемонтските, френските, пруските и руските тайни служби, с кланетата в Париж по време на Комуната, където ядат мишки, с пробождания от кинжал, с ужасни и зловонни свърталища на престъпници, които сред изпаренията от абсент правят кроежи за експлозии и улични бунтове, с изкуствени бради, с подправени завещания, с дяволски братства и черни литургии. Чудесен материал за четиво с продължение в стила на деветнадесети век, впрочем илюстрирано като френските feuilletons от онова време. Така остава доволен дори и най-мързеливият читател. С изключение на главния герой всички останали герои наистина са съществували и наистина са извършили тези постъпки. Самият главен герой прави неща, които наистина са били правени, но вероятно от много различни хора. Но пък нали постоянно си има вземане-даване с тайни служби, с двойни агенти, с подкупни чиновници и с грешни духовници, може да му се случи какво ли не. Пък и единственият въображаем герой в тази история май е най-истинският от всички и прилича много на други, които са все още сред нас.
mysevra про Игнатова: Волчья верность (Боевая фантастика)
28 06
Очень нравятся истории автора и её стиль изложения. И отношение не поменялось со временем, как это часто бывает. Жаль, что ничего нового нет, во всяком случае, мне не попадалось. Оценка: отлично!
mysevra про Игнатова: Пыль небес (Боевая фантастика)
28 06
Да я бы перечитывала за один только эпизод с фильмами о Яледской битве. «Мне не понравилось то, что они сделали. Без этих людей Новый год будет лучше» - по-моему, самая лучшая форма справедливости. Оценка: отлично!
mysevra про Игнатова: Последнее небо (Боевая фантастика, Научная фантастика)
28 06
Красивая история. Баланс на лезвии между милота и жуть. Яркий мир. Персонаж, который по-хорошему должен вызывать ужас и отвращение как потенциальный враг, но ему сопереживаешь, и во многих ситуациях он оказывается человечнее праведников. Оценка: отлично!
udrees про Каменистый: Рунный практик (Боевая фантастика, Фэнтези, Попаданцы, ЛитРПГ)
28 06
Прекрасное продолжение. Конечно это приключение, где у главного героя все получается, все срабатывает в нужный момент, и как у Бэтмена, для подходящего случая всегда припасен нужный гаджет в кармане, очень кстати оказавшийся ……… Оценка: отлично!
Paul von Sokolovski про Логинов: Свет в окошке (Социальная фантастика)
27 06
Очень хорошая, тяжёлая и светлая книжка. То, что все знают - мы живы, пока о нас помнят... у Логинова получает некоторое материальное (?) воплощение. Как быстро мы развеемся? И кто будет помнить нас? Читать, или хотя бы пробовать - всем, всем, всем.