Те знаят какво е смъртта. Затова умеят да ценят живота. Научили са ги да воюват, но не са ги научили да живеят в свят, където законът е безсилен. Бившият капитан от спецназ Сергей Пастухов и другарите му се озовават в центъра на смъртоносно разчистване на сметки между новите господари на руския бизнес…
Човекът, който ни интересуваше, не посрещна никой. Него го чакаха. А това са различни неща.
Освен нас го чакаха четирима. Двама пристигнаха с бяла „Нива“ с мурмански номера. Шофьорът на нивата старателно си даваше вид, че няма нищо против да си докара нещо отгоре, но не му върви с клиентите. Партньорът му с равнодушен вид седеше върху плосък камък край пътя, пушеше, плюеше през зъби и гледаше към затвора изпод нахлупеното над челото кепе. Когато вратата на административния корпус се отваряше, вадеше от джоба си снимка, взираше се и сравняваше.
Двама други чакаха в малък син джип „Сузуки Самурай“ на седем километра от затвора. Тези бяха по-сериозно въоръжени, най-малко с калашници.
miri.ness_ про Катаев: Трава забвенья (Биографии и Мемуары)
30 07
Да, "Трава забвения" - отличная книга, как и "Алмазный мой венец", обложка от которого есть, а книги в этой раздаче нет. Как-то непонятно, какую третью повесть кто-то имел в виду: "Святой колодец" или "Уже написан Вертер"? ……… Оценка: отлично!
Олег Макаров. про Илья Городчиков
30 07
Удивительное отсутствие у автора умения согласовывать предложения.
Невозможно читать
Никос Костакис про Петр Алмазный
29 07
Nicout, не будем спорить, был ли доступен автору приведенный вами список "гранита науки".
Вполне достаточно того, что тост шашлычника из "Кавказской пленницы" ("Так випьем за кибэрнэтикэ!") был услышан каждым обывателем ………