Шведският писател Йон Айвиде Линдквист (роден 1968 г.) започва „кариерата“ си като илюзионист, след това се изявява като комик и сценарист. Първият му хорър роман „Покани ме да вляза“ (ИК „Колибри“, 2010) жъне световен успех и спечелва на автора прозвището „шведският Стивън Кинг“, а двете му екранизации са удостоени с цял куп престижни награди. Сега Линдквист ни поднася нов, не по-малко оригинален роман, в който разглежда друг мит — този за зомбитата. Един нетрадиционен, изпълнен с философски послания психологически хорър, който излиза от границите на жанра, за да изследва сложни екзистенциални и социални въпроси. Как ще реагираме, ако починалите ни близки внезапно възкръснат? Дали ще ги приемем радушно и ще заживеем отново с тях, или ще ги отхвърлим, защото са бледи сенки на хората, които са били?
Нещо странно се случва в Стокхолм. Времето е необичайно горещо, електрическите уреди се държат непривично, хората страдат от нетърпимо главоболие, домашните любимци са обезумели. Градът е пред паника…
Пенсионираният журналист Густав Малер получава шокиращо обаждане. Мъртвите в моргата са се пробудили. Неговият внук е бил погребан наскоро. Нима и той ще отвори очи?
Когато жената на Дейвид загива в катастрофа, съкрушеният мъж се моли отчаяно да стане чудо и тя да се върне. И ето че чудото става…
Потънали в скръб семейства получават шанса да се съберат отново с любимите си хора. Но дали това действително са любимите им хора? И не е ли по-добре мъртвите да си останат мъртви?
Криминалният роман е тясно обвързан с действителността и е подходящ за дисекция на обществото и неговите проблеми. Хорър романът няма тези претенции и затова дълбае много по-навътре — до самото ядро на съществуванието. А за хоръра Линдквист е онова, което е Чандлър за криминалния роман.
дядя_Андрей про Я вернусь через тысячу лет
26 04
Первая книга хорошая. Очень хорошая. Помню, как мы зачитывались ей в детстве. Да и в юности, если уж на то пошло. НО! Настораживали всё же некоторые моменты. И, чисто технические, и социологические. Представлены наброски коммунистического ………
Daist про Тимофей Грехов
25 04
Безграмотная хрень с неестественными диалогами. "жить в впроголодь" я ещё смог переварить, но от "я решил назвать его тигройд" блеванул и удалил эту писанину. На автор.тудей отзывы разрешены только от друзей и сплошь хвалебные.
Sello про Евсеев: Романчик (Современная проза)
22 04
Эка, какие петли выписывает порой жизнь: от благоговейного отношения к Солженицыну, Растроповичу до лобзания нонешней монаршей руки, с залипанием губ в 2022 году на межпальцевой развилке.
Что же касается собственно опуса, ……… Оценка: неплохо
Дей про Шеф повар
21 04
Повествование о тринадцатилетней девочке-попаданке, изложенное от лица местного подростка. Девочка "попадает", осваивается и начинает вовсю прогрессорствовать, поражая широтой знаний. В основном её прогрессорство сводится ………