Антон Шандор Ла Вей (1930–1997), наричан „Черния Папа“ от много от своите последователи, тръгнал по пътя към Върховното Жречество на Църквата на Сатаната, когато бил едва на 18 години и свирел на орган в един карнавал.
„Събота през нощта гледах как мъжете се задъхваха от похот по полуголите момичета, танцуващи на карнавала, а неделя сутринта, когато свирех на орган за тент-шоу евангелистите на другия край на карнавалния терен, виждах същите тези мъже, седнали на пейките заедно със съпругите и децата си, молейки Бог да им прости, и да ги пречисти от желанията на плътта. А следващата събота, те бяха отново на карнавала или на някое друго място за разпускане.
Тогава разбрах, че християнската църква процъфтява върху лицемерие и че плътската природа на човека ще се проявява, независимо от това, колко много е пречиствана или бичувана от някоя бело-светла религия.“
От този ранен период на живота си той вече бил избрал своя път. Накрая, през последната нощ на Април 1966 — Валпургиевата нощ, най-важният празник в традицията на магията и вещерството — Ла Вей ритуално избръсва главата си съгласно магическата традиция и провъзгласява основаването на Църквата на Сатаната. Той бил разбрал необходимостта от църква, която да върне човека към тялото му, а неговите плътски желания да станат достойни за празнуване.
„Щом почитането на плътските неща доставя удоволствие“ казва той, „тогава би трябвало да има храм на величественото удовлетворяване…“
ogogun про Смирнов: Иван Ефремов (Биографии и Мемуары)
26 07
Отвратительная книга. Обманом втерлись к доверие к наследникам великого писателя и выдали писулю, абсолютно не соответствующую действительности. Этим упырям нужно запретить даже упоминать имя Ивана Антоновича. Оценка: нечитаемо
udrees про Мантикор: Власть Мотылька (Городское фэнтези, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
25 07
Не знаю зачем автор создал еще одну серию «Власть мотылька», с теми же героями, что в другой серии «Город которого нет», с такими же параметрами мира, сущностями и наверное сюжетом. Наверное обе серии будут тесно связаны. ……… Оценка: неплохо
Sello про Дефо: Счастливая куртизанка (Историческая проза)
22 07
Робинзон Крузо" - классика с большой буквы. Роман о Роксане нечто другое, это морализаторский текст, сплошная дидактика, попытка устами героини объяснить, как нехорошо быть шлюхой (в действительности ее можно назвать содержанткой, ……… Оценка: неплохо