Пиша за малки градчета навярно защото и аз самият съм израснал в малко градче, и почти всичките ми истории за малки градчета — като Джирусълъмс Лот, Касъл Рок или Дери — дължат много на Марк Твен („Човекът, който поквари Хадлибърг“) и Натаниел Хоторн („Младият стопанин Браун“). Никъде другаде в Америка обаче няма тъй тясно обвързани и сплотени общества като тези от крайбрежните островчета на щата Мейн. Хората там са свързани помежду си от традиции, ситуации, общи интереси, религиозни обичаи и работа — винаги тежка и понякога опасна. Но дали сплотяването всеки път води до всеобщото благо? Дали идеята за „обединената общност“ винаги сгрява сърцата… или се случва и да вледени кръвта?
Стивън Кинг
„Бурята на века“ нагледно демонстрира и извежда на преден план една от най-силните страни на Кинг като разказвач — драматургичното му майсторство. Талантът му блести най-силно в пресъздаването на човешките взаимоотношения в сравнително затворени общности, където Краля подлага на безжалостна дисекция междуличностните отношения и добавя уникално социалнопсихологическо измерение към жанра на свръхестествения ужас.
За първи и единствен път в забележителната си кариера Стивън Кинг ни представя история, създадена специално за телевизията. Но както самият Майстор споделя: „БУРЯТА НА ВЕКА не е нито тв драма, нито минисериал. Това е истински, пълнокръвен роман, реализиран в малко по-различна форма“.
Добре дошъл на остров Литъл Тол, верни читателю. Бил си тук и преди. Помниш Долорес Клейборн… и какво се случи по време на онова слънчево затъмнение, нали? Сега обаче ме е лято, а зима… а зимите на острова не са като на континента. Тук яростта на стихиите е невъобразима, а ветровете са ураганни. Задава се страшна буря — синоптиците я наричат бурята на века, — която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който дебнат ужасяващи тайни… Снегът обаче ще се окаже най-малкият проблем на островните жители, защото в разгара на бурята при тях ще се яви зловещ странник. Пришествието му е белязано от брутално убийство; той знае най-мрачните им тайни; пробужда звяра в изтерзаните им души… и ги изправя пред чудовищен избор, който трябва да направят съвсем сами. Избор, след който никой вече няма да е същият.
И критици, и фенове са единодушни, че „Бурята на века“ е една от най-добрите екранизации на Стивън Кинг. Време е да се уверите, че книгата е още по-добра. Прочетете я и се насладете на историята в пълния й блясък — във вида, в който е била първоначално замислена от Краля, обогатена от всички онези детайли, които по една или друга причина не са намерили място във филма.
decim про Дмитрий Николаевич Поляков-Катин
20 09
Для начала, это альтернативная история. В реальности немцы так и не дошли до испытания атомного заряда, а у автора их аж два, впрочем, на развитие событий это никак не влияет.
По его мнению, немцы перегоняли всех в атомной ………
MrMansur про Шумилин: Ванька-ротный (Биографии и Мемуары, О войне, Военная история)
19 09
Прочитал эту книгу, а сразу после нее Астафьева Веселый солдат. Очень тяжелые и, наверное, очень честные книги. Астафьев, конечно, владеет языком много лучше Шумилина. Согласен, что эта книга, которую стоит читать, а не просто знать о ее существовании. Оценка: отлично!
MrMansur про Астафьев: Веселый солдат (Историческая проза)
19 09
Прочитал эту книгу сразу после прочтения книги Шумилина Ванька-ротный. Очень тяжелые и, наверное, очень честные книги. Астафьев, конечно, владеет языком много лучше Шумилина. Согласен, что эта книга, которую стоит читать, ……… Оценка: отлично!
mysevra про Стругацкие: Трудно быть богом (Научная фантастика)
14 09
Наверное, самое тяжёлое для меня произведение у авторов, безнадёжно душераздирающее. Хотя читать, конечно, стоит. Отрезвляет. Тяжёлое, повторюсь, но несущее в себе чёткие идеи, возможно, не гуманные, но основополагающие, заставляющие ……… Оценка: отлично!